Екип на НУЦГИТ картографира последиците от наводненията в Карловско

На 9.09.2022г (петък) беше извършено теренното изследване и подробно картографиране на територията, засегната от наводнение на при селата Каравелово и Богдан (община Карлово) от екип на Националният център за геопространствени изследвания и технологии при СУ „Св. Климент Охридски“ под ръководството на доц.д-р Стелиян Димитров. За целта са използвани два вида прецизни безпилотни летателни платформи:

• Фиксирано крило EbeeX - съоръжено с фотограметрична камера S.O.D.A. и RTK (Real time Kinematics) функционалност, което позволява директно георефериране на изображенията и тяхното локализационно коригиране в реално време;

• Безпилотна летателна система MD(MicroDrones) 1000 HR с въздушно-лазерен скенер Velodyne PUCK VLP-16 и система за позициониране, базирана наинерционна система APX-15 UAV

В резултат на това картографиране са създадени подробни цифрови модели и ортофотокарта на засегнатите райони, които ясно показват в детайли картината след бедствието.

Предварителните резултати от теренното изследване и картографиране на бедствието в района на селата Каравелово и Богдан са само на базата на бърз преглед и анализ на резултатите. Предстои събраната геопространствена информация да бъде анализирана в дълбочина, което изисква технологично време.

Това което може да се каже със сигурност е следното:

Основната причина за бедствието е интензивният валеж във водоборите на реките над двете села. По данни от метеорологични модели става въпрос за 180-200 литра/кв.м

Това не е просто наводнение, а е дебрисен поток с висока скорост и разнообразен състав - дървесни материали, каменни отломки и по-фини наноси, които значително са увеличили разрушителната сила на вълната;

• Вълната е имала различен характер в двете села. Така например в село Богдан тя е била по-директна, с по-голяма ударна сила, но поради характера на релефа и разположението на селото, е засегнала по-малка част от урбанизираната територия. Водното количество при Каравелово е било значително повече, засеганата е по-голяма част от урбанизираната територия, но вълната се е „разляла“ непосредствено преди селото, което е отнело от ударната ѝ сила;

• Има допълнителни фактори, допринесли за бедствието, които се дължат както на особеностите на местната география, така и на морфологията на речните легла;

• Водосборите са значителни, склоновете дълги и предполагат формирането на сериозен повърхностен отток, който вследствие на интензивния валеж е формирал значителна вълна с висока скорост и разрушителна сила. Същата вероятно се е образувала от временни забентвания от дървестни отломки с различен генезис. Изследването на изображенията показва, че немалка част от тях са цели дървета, основно черен бор, изтръгнати директно с корените, което говори че същите не са продукт на дъвродобив.

• Залесяване в неустойчиви терени с черен бор също има вероятен принос- основната скала е гранит, изветряването му резултира в груз, върху който почвите са податливи на ерозинни процеси. Това вероятно е довело до изтръгването на значителен брой дървета, които са отложени по речното течение на огромни масиви. Ясно се вижда, че в пределите на разлива, на места вълната е отнесла целия повърхностен слой и е останала само основната скала;

• Забелязва се също, че тези масиви от черен бор са засегнати от патогени, вероятно корояд, което определено допринася за формирането на мъртва дървесна маса, която е отнесена от приливната вълна;

• Вероятно и остатъчен дървесен материал от дърводобива (законен и незаконен) в района е включен в отломките, но в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ТОВА НЕ Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА БЕДСТВИЕТО!

• Инфраструктурата ни, населените места и цялата ни национална система за териториално планиране, са създадени за други климатични условия и за друга география, следователно са силно уязвими!

Причините следва да се търсят най-вече в променящата се климатична обстановка и свързаната с нея географска такава. От края на миналата година до сега са регистрирани 3 по-сериозни явления- Петрич през декември 2021, Вършец и сегашното- и трите не са включени в определените Райони със значителен потенциален риск от наводнение (РЗПРН), на чиято база се изготвят картите на заплахата и риска от наводнения в България.

Това от своя страна веднага следва да сигнализира на държавните власти, че са необходими сериозни изследвания, включително създаването на динамична Национална карта на климатичните и природни рискове, върху която като концепция Националният център по геопространствени изследвания и технологии при СУ “Св. Климент Охридски“ работи от известно време.

На линковете по-по долу са достъпни данните от фотограметричното заснемане на селата Богдан (https://cloud.pix4d.com/dataset/1275451/map…) и Каравелово (https://cloud.pix4d.com/dataset/1274957/map…), 3D модел/облак от точки на засегнатия район (https://cloud.pix4d.com/embed/pro/mesh/1276497?shareToken=f806abea261c4ab8bff906b0c1e60660&fbclid=IwAR3X-MUQolcC2iwRoL2Tf22SzN8-TrksKfMAUyQCIZK6WiTle26UvgYviw0) както и данните от лазерното сканиране(https://cloud.rockrobotic.com/…/9648a853-c8a3-4a0f-abb2…)